Момчето, което говори с морето

В детството си разговаряме непрекъснато. Вътрешният диалог не спира – с природата, с въображаемите ни герои...

Понякога говорим и с морето, и в този разговор няма „ни помен от подлост, ни жажда за слава”. Има чистота, откритост и неподправеност.

А колко е просто да запазим тази чистота! Да поемем риска да бъдем безгрешни в словото си.

„Да бъдете безгрешни в словото си означава да използвате правилно енергията си; да я използвате по посока на истината и любовта към себе си. Ако сключите споразумение със себе си да бъдете безгрешни в словото, това ще е достатъчно, за да се проявява истината чрез вас и да се изчисти цялата ви емоционална отрова. Но сключването на такова споразумение е трудно начинание, защото са ни учили да правим тъкмо обратното. Лъжата е нещо привично в общуването ни с другите и, което е още по-важно, със самите нас. Ние не сме безгрешни в словото.”

Откъс от „Четирите споразумения или практическо ръководство за лична свобода или толтекска книга на мъдростта” на Мигел Руис

Момчето, което говори с морето
Изпълнява: Панайот Панайотов

Момчето, което говори с морето
на някакъв странен език,
Аз ли бях тогава?
Ти, мое наследство от светлото детство -
сърдечно и вечно море.
Всичко отминава.

Ах, колко години, години, години,
години, години, море -
умряха безвъзвратно.
Къде, са кажи ни, кажи ни, кажи ни,
кажи ни, кажи ни, море -
искам ги обратно.

И ето, че идвам при теб,
толкова сам, толкова лош, толкова грешен.
И гребвам от тебе, море, шепа вода,
глътка любов - за моя ден.

Прекършени клонки и чифт панталонки,

и кърпена ризка, море-
бедните ни дрешки.
Ни помен от подлост, ни жажда за слава,
а порив за подвиг, море,
в мислите момчешки.

И често се питам, защо не опитам
да вляза във ритъм със теб -
смело да пристъпя.
Покоя сегашен, уюта домашен
и делника прашен, море -
в тебе да изкъпя.

Ах, как ми се иска със кърпена ризка
да тръгна към риска, море.
Има ли надежда?
Тук мойто начало, наивно и бяло,
като в огледало, море,
в тебе се оглежда.

Момчето, което говори с морето
на някакъв странен език.
Аз ли бях тогава?
Ти, мое наследство от светлото детство -
сърдечно и вечно море.
Всичко отминава.