По кривата на живота

Като че ли много често минаваме през живота опитвайки се да оправдаем всички очаквания на хората около нас. Някакси, от деца с интуиция за вярната посока на живота си се превръщаме във възрастни с предварително оформен път, наложен от очакванията на околните.

А колко лесно става, когато послушаме гласа на сърцето. Всичко се случва с някаква вълшебна лекота. Не че няма трудности и препятствия – просто усещането, че си на правилния път ти дава свобода и смелост да предизвикаш невъзможното.

По кривата на живота
Изпълняват: Дует Ритон

Колко дълго, е Богу вървях,
на живота по трудната крива.
Навярно безгрешна невинаги бях,
и хорски обиди таях мълчаливо.

Колко дълго превземах без  дъх,
стръмни пътища, остри завои.
Да стига посочен от някого връх,
напук на самотното мнение мое.

Повярвах обаче на своето аз,
оставих сърцето само да говори.
Изгубих борбата за слава и власт.
Спечелих приятелство с честните хора. 

Защо, защо сам избирах такава съдба.
Да мънка за другите свойта голгота.
С победа над себе си, тежка борба.
Изгубих честта си в борбата с живота.

 Повярвах обаче на своето аз,
оставих сърцето само да говори.
Изгубих борбата за слава и власт.
Спечелих приятелство с честните хора.